Акцентите в платформата на СДС са: реална декомунизация на страната; реституция и приватизация на държавната собственост; финансова и икономическа стабилизация; окончателно връщане на земята на нейните собственици в реални граници; развитие на дребния и средния бизнес; реални мерки срещу обедняването; борба с корупцията и престъпността; приемане на нова концепция за национална сигурност; независима външна политика с приобщаване към ЕС и НАТО; запазване на етническия мир; подпомагане на обединението на Българската православна църква; развитие на образованието, науката и културата; незабавна отмяна на всички рекомунизационни и антидемократични закони.

Младежки съюз на демократичните сили /МСДС/
На 1 март 1993 г. към СДС се създава Младежки съюз на демократичните сили от обединението на 5 формации.
На 3-4 април 1999 г. се провежда учредителна конференция на Младежкия съюз на демократичните сили /МСДС/.  За председател е избран депутатът от СДС Велислав Величков, а  за секретар - колежката му от синята група Виктория Василева.
При откриването на форума премиерът и лидер на СДС Иван Костове заявява, че смисълът на организацията е да генерира общински съветници и кметове.
Възрастовата граница за членство в организацията е 33 години. От нея ще се изключва всеки, който наруши устава на СДС за работа срещу партията, подпомагане на други политически сили или злоупотреби с пари и имот на организацията. Членовете й ще бъдат и членове на СДС.

Знамето на СДС е синьо, а партийният вестник е "Демокрация"
Ръководни органи: Национална конференция и Национален координационен съвет. На изборите се явява с единна листа и в парламента се представя от единна парламентарна група.

Български земеделски народен съюз - Никола Петков в СДС /БЗНС "Никола Петков в СДС/ се създава на 21 декември 1991 г. след 27-я конгрес на БЗНС. Обединява всички недоволни от изборния неуспех на БЗНС "Никола Петков". На 29 март 1992 г.  Втората национална конференция на движението БЗНС - Никола Петков в СДС се превръща в негов Първи конгрес. Приети са Програма, Устав /допълнен на Третия конгрес/ и ръководни органи. Изтъкнати са тактическите и идеологическите различия с Обединения земеделски съюз. Съгласно приетата Програма новият Земеделски съюз се определя като дясноцентристка политическа сила, защитаваща интересите на средните собственици и на всички български граждани, които приемат политическата и икономическата програма на Съюза, съвместно с останалите политически формации, членуващи в коалицията СДС. През април 1992 г. БЗНС-Никола Петков в СДС е приет за пълноправен член на СДС. На 6 септември 1994 г. председателят на Съюза Георги Петров подписва Политическото споразумение между партиите и организациите в СДС за общо участие в предстоящите избори. Националният съвет  подвърждава подписа на лидера си на 22 октомври 1994 г. В началото на ноември с.г., поради несъгласие с кандидат - депутатските листи, Георги Петров напуска коалицията и ръководството на партията се поема от Владислав Костов. На изборите от април 1997 г. БЗНС "Никола Петков" в СДС подписва политическото споразумение и участвува в изборите в състава на коалицията СДС.
В началото на юни 1998 г. БЗНС "Никола Петков" в СДС се преименува на "Обединени земеделски сили д-р Г.М. Димитров" и за председател е преизбран Георги Петров. Заявено беше, че е възможно да се явят самостоятелно на местните избори през 1999 г.

Съюзните цветове са зеленият и синият. Символ е четирилистна зелена детелина с оранжев контур. Знамето е от зелен плат с детелина с оранжев контур в горния ляв ъгъл и една хоризонтална синя ивица в долната му част.
Ръководни органи: Конгрес, Национален съвет, Изпълнителен съвет и Национална контролна комисия.
 
 

Септември 1998 г. - досегашният зам.-председател на БДФ Любомир Димитров става съпредседател с Муравей Радев на партията.
Дянко Марков подава оставката си като лидер на БДФ.
На свое заседание на 23 септември същата година партията решава да запази статута си на присъдружна организация на СДС.
 

Демократическата партия - 1896/ДП-1896/ е учредена на Конференцията на Демократическата партия, проведена на 10 септември 1994 г в София от недоволни от ръководството на ДП начело със Стефан Савов. Новата партия счита себе си за истинския наследник на старата Демократическа партия на П. Каравелов. ДП-1896 обявява своята лоялност към СДС и на 18 октомври 1994 г.е приета за пълноправен член на СДС. На изборите от декември 1994 г и април 1997 г. се явява с общата листа на СДС. Председател на партията от нейното създаване до май 1998 г. е Стоян Райчевски.
На висшия форум на партията през май 1998 г. за председател е избран Валентин Василев - министър на търговията в кабинета на Костов. В същия ден  във Варна се провежда паралелен конгрес с 21 представители от партията, коюто преизбира  за председател Стоян Райчевски. След разцеплението и двете партии декларират, че остават в СДС.
 
 

Косервативната екологична партия /КЕП/ е учредена на 1 март 1992 г. в София. Регистрирана е на 22 април с.г. по Закона за политическите партии. Повечето от членовете й са от Зелената партия след нейното разцепване. От самото си създаване КЕП е пълноправен член на СДС. През октомври 1993 г. в Шумен се провежда Втория конгрес на партията, на който тя приема названието КЕП. КЕП има нестандартна партийна структура. Нейното ръководство се осъществява от колективни органи на управление, наречени камари: Конгрес, Национална камара, Политическа, Екологична и Контролна камара. Всяка камара има свой председател. От октомври 1993 г. председател на КЕП е Христо Бисеров.
В парламентарните избори през 1994 и 1997 г. участвува с листата на СДС и нейни представители са сред парламентарната група на СДС.

Националния клуб за демокрация /НКД/ води началото си от Клуба за гласност и преустройство, създаден на 3 ноември 1988 г. От 1990 г. се нарича Федерация на клубовете за гласност и демокрация /ФКГД/ и негов председател е Петко Симеонов. На 11 ноември 1992 г. Националната конференция преименува ФКГД в Национален клуб за демокрация и избира за председател Йордан Василев.
НКД се определя като независима и доброволна организация обединяваща предимно интелектуалци. НКД действува за цялостна и безусловна декомунизация на обществения живот, за налагане на демократичен модел за развитието на странта, за модерна пазарна икономика върху преобладаваща частна собственост.
НКД функционира на клубен принцип. Има Академичен клуб, Клуб на адвокатите, Клуб на лекарите учени, клубове на учителите в София и Бургас. Колективен член на партията е Клубът на монархистите.
Символ на Клуба е син правоъгълник с изписани в него инициали НКД
Ръководен орган е Националния клубен съвет.
От 11 януари 1993 г. председател на НКД е Светослав Лучников

Новата социалдемократическа партия /НСДП/ е учредена на 9 януари 1990 г. Тя е наследник на създадения на 30 ноември 1989 г. Социалдемократически клуб. На 24 юни 1990 г. тогавашния председател на НСДП Петър Марков обявява партията за саморазпусната и за вливането й в БСДП, което не се приема от голяма част от членската маса. На 7 юли 1990 г. се провежда извънредна Национална конференция на НСДП, на която П.Марков е изключен и се избира нов координационен съвет с председател Васил Михайлов. По-късно към НСДП се присъединява и клуб "Програмна алтернатива" - идейно течение в БСДП. В своите програмни документи НСДП обявява, че се противопоставя на опитите съвременната социалдемокрация да се обвърже с представата за какъвто и да е социалистически модел на обществено - икономическо устройство. Социалдемокрацията се възприема като социаллиберализъм, гарантиращ икономическа свобода и диференциран подход на социална защита.
Ръководен орган е Националният координационен съвет.
От създаването си НСДП е лоялен член на СДС и с листата на СДС има нейни представители във ВНС и в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание.
Председател на НСДП е д-р Васил Михайлов.

На Отчетно-изборна конференция на НСДП на 12 декември  1998 г. в гр. Плевен  за председател на партията е избран 42-годишният Красимир Пухтев, който е лидер на отцепилата се през 1996 г част от политическия съвет на НСДП. Конференцията е свикана от 9 от общо 15-те членове на досегашния политически съвет. Двете враждуващи крила обявяват края на съдебните спорове за своята легитимност и се обединяват.
Според приетия нов устав Нова СДП дава право на своите членове да членуват и в СДС. Партията ще реформира структурите си и ще търси съюз  с БСДП начело с Йордан Нихризов и се обявява в подкрепа на правителството начело с Костов и за коалиционни отношения с ОДС.

Социалдемократическата партия /СДП/ е учредена на 28 март 1992 г.във Варна. Определя се като дясна социалдемократическа партия. От основаването си е лоялен член на СДС. С листата на СДС са избрани нейни членове за депутати в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание. В 38-то НС нейният лидер Иван Куртев е зам.-председател на Народното събрание.
Символи - кръг, в който на тъмносин фон са изобразени 3 бели стрелки, символизиращи трите принципа на Социалистическия интернационал
Партиен празник - Илинден.
Ръководни органи: Конгрес, Национален комитет, Изпълнително бюро, Контролно - ревизионна комисия.
От създаването на СДП председател е Иван Куртев.
 

Обединеният християндемократически център /ОХДЦ/ е учреден на 21 април 1990 г. под названието Обединен демократичен център. Последователен член на СДС. Има свои депутати във ВНС и в 36-то НС. Партията изповядва дясноцентристка идеология с християндемократическа и християнсоциална насоченост. От 1 ноември 1992 г. е член на Европейския демократичен съюз. На 17 - 18 октомври 1992 г. по време на Третия национален форум в Плевен се преименува от ОДЦ в ОХДЦ. От основаването на партията до Четвъртия национален форум в Пловдив на 15 - 16 май 1993 г. председател на партията е Стоян Ганев. На Форума за председател на ОХДЦ е избран Стефан Софиянски. Привържениците на Стоян Ганев напускат ОХДЦ и създават Партия демократичен център.
ОХДЦ е лоялен член на СДС и с листата на СДС има свои представители в 37-то и 38-то НС.
В 38-то НС Екатерина Михайлова, която е зам.-председател на ОХДЦ е председател на парламентарната група на ОДС.
През 1996 г. лидера на ОХДЦ Стефан Софиянски беше избран за кмет на София, а през март - май 1997 г. той оглави служебното правителство.
В правителството на ОДС след изборите от април 1997 г, ръководено от Иван Костов, от ОХДЦ е вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков.
 

Радикалдемократическата партия /РДП/ е основана през 1902 г. от Тодор Влайков и Найчо Цанов. Възстановява се на 4 декември 1989 г. На Конгреса, проведен в София на 14-15 юли 1990 г., РДП приема Устав и Програма, която е актуализирана през 1993 г. Пръв председател на РДП е проф. Елка Константинова. В програмните си документи РДП се обявява за отворено гражданско общество по либерален модел. Тя отстоява правото на абсолютното политическо равенство, което поставя обществените интереси над личните. РДП е постоянен член на СДС и с нейната листа има свои представители във ВНС, 36-то,37-то и 38-то НС. Депутатите от РДП напускат ВНС и не подписват Конституцията на Република България.
Към партията е създадена Младежка радикалдемократическа федерация.
През септември 1991 г. РДП е приета за член - наблюдател на Либералния интернационал, а през 1994 г. за редовен член.
Партиен орган е в-к "Век 21" с главен редактор Александър Йорданов.
Партиен празник - 24 май.
Ръководни органи: Конгрес, Национална конференция, Национален партиен съвет, Изпълнителен комитет на НПС, Проверителен съвет.
На 25-я Конгрес на РДП на 19 - 20 юни 1993 г. в София за председател на РДП беше избран Александър Йорданов. Той беше и председател на 36-то НС.
 

Републиканската партия /РП/ е учредена на 3 февруари 1990 г. От 18 февруари 1992 г. е пълноправен член на СДС. РП се обявява за продължител на възрожденските идеи. Бори се за свобода и независимост на човека, което може да се постигне единствено чрез частната собственост.
Ръководни органи: Национален комитет, Председателство.
Председател е Ленко Русанов.